Софтуерът се среща често при компютрите. Обикновенно ви се иска да го ударите, но можете само да го напсувате. Софтуерът е сърцето което движи компютърната машина. Има различни видове софтуер. Единият вид са програмите. Най-ниското звено в софтуерната йерархия. Друг вид са вирусите, който от своя страна са програми но са направени с една единствена цел. Да ви късат нервите и да пробуждат антивирусните докато гледате порно сайтове. След това идва и инкубаторът на вируси - Windows XP (да не се бърка с 98;95 и т.н.). Windows e продукт на болен мозък и черна магия. Веднъж попаднал в компютърите той хипнотизра хората като ги принуждава да не ходят на работа, да не излизат по кръчми а да цъкат бомбички и да редят пасианси. В отговор на Windows професионалните програмисти поклонници на "Ордена на пингвините" създават Linux. Бърз, лек, удобен, надежден, защитен. Основната грешка която допускат създателите на Linux е че за да го ползва човек, то той трябва да има интелектуално ниво малко по-високо от това на Юлиан Вучков и малко по-ниско от това на Ахмед Мерчев (Все пак той е слуга на дявола, скита земята повече от 2000 години, разпространявайки волята му а и е бил отвлечен от извънземни който са си правили експерименти с мозъка му, интегрирайки в него кукла боратино и един тостер.).

Качество на абсурдистанския език, отбелязвано от всички филолози и преводачи, е неговата изключителна сложност и многосмисленост. Много често е невъзможно думи или фрази на абсурдистански да бъдат преведени задоволително на какъвто и да било друг език. Нерядко дори най-добрите преводачи въобще не могат да разберат за какво става дума. Всъщност, понякога дори самите абсурдистанци не разбират нищо и между тях съществуват най-различни мнения какво е искал да каже този или онзи. Много често всички разбират едно, а пък се оказва, че се е имало предвид съвсем друго, например обратното.
Съгласно една научна школа, абсурдистанският е език от великославянската група. Според друга школа, той е вид великотюркски език. Трета школа, застъпена предимно извън пределите на Абсурдистан, го определя като великотатарски. Четвърта го смята за самостоятелен и изначален, като определя славянските, тюркските, татарските, а и всички останали езици за деривати на великоабсурдистанския. За в бъдеще, предвид демографската обстановка в страната, е възможно да се приеме схващането, че той е диалект на великоциганския език.Точният произход на абсурдистанския език не е изяснен. По едно или друго време са били обсъждани или приемани за официални различни мнения.

Един от най-сложните елементи на абсурдистанския език е неговата система от глаголни времена. Богатството на минали времена е изключително. Още в началното училище учениците вече трябва да могат да определят глаголното време на фрази като “щял съм бил да бъда” или “бил съм щял да бъда”, както и да обясняват разликата между тях. Популярни и често използвани времена са минало свършено незапомнено преизказно (напр. “бил съм се бил напил”) и минало преизказно съвсем свършено (”бил съм се бил напил, и съм се бил оженил”). Бъдещите времена се използват в абсурдистанския език предимно в негативни конструкции; причината за това засега не е известна.

Друг сложен и трудно разбираем за чужденците елемент на абсурдистанския е неговата именна система. Въпреки че имената изглеждат прости и очевидни, те не са. Обичай сред абсурдистанците е например да имат явно и тайно име. Често тайното е определително - “на шефа баджанака”, “протежето на министъра”, и други подобни. Пак по същата причина, на практика всички известни и успели в държавничеството или бизнеса абсурдистанци имат и съкратени, лесни за използване имена - Картофа, Тиквата, Репата, Черепа, Бидона, Очите, Клюна и т.н.

(Поради тези причини преводачите от абсурдистански често превеждат имената до техни местни еквиваленти. Първоначалната идея е била имената да се превеждат като значения; много по-практично обаче се оказало да се превеждат като имена на хора, постигнали сходни неща в съответната държава. Отначало истинското име е било посочвано в скоби, както то се произнася на абсурдистански, но това се оказало безполезно. По-късно в скобите е започнало да се пояснява по каква линия съответното абсурдистанско име се превежда така - напр. “Валери Петров (известен абсурдистански поет, преводач на Шекспир)”, или “Боян Радев (известен абсурдистански бизнесмен, бивш спортист, меценат и ценител на изкуството)”. Към момента най-често поясненията изобщо се изпускат, освен когато са крайно необходими, и се разчита на досетливостта на читателя да не обърка с Абсурдистан собствената си държава.)

Всички тези фактори привидно не говорят в полза на абсурдистанския език, но това не е вярно. Това е посочено още от Иван Вазов (виден поет и писател, патриархът на абсурдистанската литература) в прочутото му стихотворение “Абсурдистанският език”. В тази връзка, преводачите от абсурдистански смятат геройски да се борят с езиковите затруднения и да поднесат на читателите максимално ясен, красив и недвусмислен превод на абсурдистанските вести - доколкото е възможно.

В Абсурдистан се обръща изключително внимание на развитието на интелекта на личността. Известен факт е, че абсурдистанските деца са едни от най-интелигентните в света, и редовно печелят световни първенства и олимпиади по математика и други интелектуални задачи. (Злите езици твърдят, че този висок интелект е страничен резултат от това, че децара търсят начини да се махнат от Абсурдистан - вражеска пропаганда, в която няма нищо вярно.) За това голям принос има и абсурдистанският език, който дебело подчертава негативитета на глупостта. Той е изключително богат на негативни определители за носителите на нисък интелект (дебил, пън, идиот, кретен, абдал, Тонко, наивник, Михал, потур, дърво, селянин, глупак, тъп, лековерен, не си знае интереса, куха лейка, Пешо/Гошо Тъпото, добродушко, благороден, безхитростен) - и положителни за тези с висок интелект (тарикат, хитряга, акъллия, парче шмекер, щракало, знае си интереса, екстра мошеник).

Абсурдистанската писменост е звуково-фонетична, но смислово-нефонетична. По данни на различни абсурдистански писатели, журналисти и езиковеди, “Сметна палата” например се чете като “Дембел хане”, “Парламент” - “Гьонсурат хане”, “Министър” - “Тепигьоз”, “Воинска повинност” - “Затвор” и т.н. Още по-сложно е положението с цели фрази - например “За благото на отечеството” се чете по хиляди възможни начини. Още по-многосмислени са фрази като “Борба срещу корупцията”, “Подкрепа на закона”, “Грижа за народа” и т.н.

За абсурдистанския език е много типично използването на оксиморони или думи имащи точно обратното значение от това, което трабва да се каже. Целта тук не е объркане на противника. Всъщност цел няма - това е част небрежността характеризираща абсурдистанеца. Ценни примери за гореизложеното са: "Сините сливи, когато са зелени са червени" или напр. когато поискате да отстъпите на някого стола си, в изблик на учтивост получите отговора "стойте си, стойте си, аз ще поседя прав"..

Основна част на речта е псувнята. Специфичната абсурдистанска атмосфера е подпомогнала сътворяването на всевъзможни нецензурни изрази.


Хералдика - Герб

В центъра на абсурдистанския герб е изобразен хипопотам в типичното за него положение - до шия във водата, и с отворена уста. Изображението символизира дълбините на абсурдистанския характер, и това колко малко от него се вижда на пръв поглед - и с какви страховити зъби е въоръжено дори това малко.

Точният произход на този символ не е известен. Смята се, че в далечното минало в Абсурдистан са живели хипопотами, но или са били изтребени от първобитните абсурдистанци, или сами са измрели милиони години преди тях. Предположението засега не е подкрепено с археологически данни, но по въпроса се работи усилено.

Недоброжелатели на Абсурдистан разпространяват зловредната шега, че произходът на този символ е съвсем различен. Като отговорни автори на официалната информация, държим да подчертаем, че Абсурдистан не е затънал до шията, а един хипопотам няма как да отвори по-малка уста.

Под изображението на хипопотама има лента с дата на създаването на държавата. Доскоро там имаше и втора дата, на закриването на държавата. След освобождаването на Абсурдистан от поредното владичество се наложи тя да бъде махната, за съжаление на някои абсурдистански политици. Въпросните в момента работят усилено за обратното й поставяне - било на същата, било на друга.

Първата дата също бива сериозно оспорвана. Някои учени поддържат, че тя трябва да бъде върната назад с около 50 години. Други - че това трябва да стане с около хиляда години; в подкрепа на това се привежда прочутият надпис от Картохуловото кале: “Изсече тези редове кан Картохул, в година триста и двадесета преди раждането на Христа.” Още други искат по-големи връщания; съгласно някои теории, Големият взрив е станал в година 72 от създаването на Абсурдистан, когато великият й създател… хм, извършил определен физиологичен акт. Естеството на акта е неизвестно, по известни причини.

Някои учени взимат предвид мултиетническия произход на Абсурдистан, и предлагат на герба да бъдат поставени няколко рождени дати. Опоненти на това становище са някои политици, загрижени как ще се поставят на герба съответния брой дати на загиване на държавата. Анонимен техен източник е споделил: “Напоследък даже веднъж да я продадеш тази държава на някого е проблем, пък какво остава за няколко пъти.”

Всичко това стои на фона на абсурдистанските планини, гордо устояли на всички опити да бъдат продадени и изнесени в чужбина, или пък откраднати. Това им качество сериозно е впечатлило абсурдистанските държавници, свикнали с лекота да крадат или продават и изнасят в чужбина далеч по-големи неща. По тази причина не се очаква те да слязат от герба скоро.


Държавен живот. Републиканско царство.

Абсурдистан е президенстка република и царство, по простата причина, че всички отнасят въпросите в управлението до президента. Съответно президент е царо. Преди премиер, скоро - президент. Понякога и обратното - това е изяснено в по-долния абзац.

Самият характер на държавното устройство на Абсурдистан към момента не е точно дефиниран. Имало е многобройни опити то да бъде формулирано като “бананова република”, но всички са били опровергавани с очевиден аргумент: в Абсурдистан не виреят банани. Други го определят като “доматена република”, което също напоследък не е съвсем вярно - реколтата от домати, както и от всичко друго, намалява с всяка изминала година. Към момента наложил се вариант е “републиканско царство”; базира се на факта, че поне един от видните абсурдистански държавници е, или поне смята себе си за цар, а много други са негови царедворци. Според други източници, смятат себе си за короновани особи повечето или дори всички абсурдистански държавници.

Обикновените граждани на Абсурдистан масово настояват държавното устройство да бъде изяснено. Идеята е, че каквото и държавно устройство да бъде прието, все ще има някоя велика държава, която да не го харесва, и да пожелае да атакува и завладее Абсурдистан. В масовото съзнание покоряването на Абсурдистан от външни сили се свързва с решаване на най-належащите проблеми на страната. Причината за това е неизвестна.

Дипломатите категорично контрират този мотив с аргумента, че никоя държава, която е имала достатъчно акъл, за да стане велика, няма да посмее да завладее Абсурдистан. Те сочат за пример съдбата на всяка държава, която е владяла Абсурдистан - тези държави или вече не съществуват, или са в отчайващо състояние. (Повече по въпроса - в раздела “История на Абсурдистан”.)

Доскоро Абсурдистан се радваше на президент комунист и министър-председател цар. По-късно вече министър-председателят е комунист. Сега е анти-комунист, пазещ книжката си от БКП, тъй като отказва да напусне партията майка по политически причини - твърде привързан е към нея. Очаква се за баланс в най-скоро време царят да стане президент. Какъв ще стане президентът, който има харизмата на цар, не е ясно - въпреки първоначалните съмнения да стане министър-председател, всъщност най-вероятно е да стане точно такъв. Това разяснява още един от механизмите на властите в Абсурдистан, където цари не толкова разделение на властите, колкото взаимозаменяемост - като ти писне една власт, взимаш друга. Това е така, защото политиците започват да изпитват в един момент досада и започват да желаят да сменят своята власт с друга, тоест да имат по-различна власт. Това е все пак показателно, че в абсурдистан има демокрация, защото никой няма абсолютната власт и всички се борят за различните типове власти.

През повече от половината от времето, когато е бил основан, Абсурдистан е бил владян от различни други държави. Днес всички тези държави или вече не съществуват, или са в трагично състояние. Абсурдистанските историци обясняват това с козни на великите сили срещу Абсурдистан, които непряко се отразили и на владеещите го страни. Напълно е възможно това да е вярно, особено като се има предвид състоянието на самия Абсурдистан като страна (през повече от половината от съществуването си той е бил владян само от себе си).

При поредната днешна престрелка в центъра на абсурдистанската столица са загинали двама известни бизнесмени (бел. прев: алтернативен превод - известни наркотрафиканти; трябва да погледна в речника), и неуточнен брой случайно оказали се на мястото странични граждани и полицаи, които не са успели да избягат навреме. Отговорен кадър от Министерството на вътрешните работи заяви, че причината за всекидневните престрелки между бандити е, че държавата силно ги притиска, така че им се налага да воюват помежду си за все по-ограничените си територии.

За съжаление, той нямаше време да отговори как точно държавата притиска наркотрафикантите. Като се има предвид, че броят на наркодилърите около училищата и на други ключови места е същият, аналитици на пазара на дрога предположиха, че държавата е изоставила тоталитарните полицейски методи, и действа демократично и пазарно - подбива ги ценово. Друго съмнение в становището на служителя изказа американският посланик в Абсурдистан; той не можеше да разбере защо наркобосовете просто не звъннат на държавниците и не им заповядат да не ги притискат, както им заповядват за всичко останало. Главният прокурор на Абсурдистан даде по-късно изявление, в което поиска отмяната на дипломатическия имунитет на американския посланик, и даването му под съд за разгласяване на държавна тайна.

Във връзка със сериозния упражнен натиск върху абсурдистанското правителство, е взето решение да се приеме закон за оповестяване на имотите на висшите държавни служители. Водени са консултации с различните тайни служби, за да се определи какви проверки трябва да преминат, и какви условия за неразгласяване следва да спазват лицата, на които тези имоти ще може да бъдат оповестени. В крайна сметка информация успява да изтече и след приемането на закона.

Толерантност

Абсурдистанското общество е най-толерантното в света. То е толерантно към неща, към които повечето други общества трудно се справят да бъдат толерантни като неграмотността и малообразоваността, Дарт Вейдър, хитлеризма, Славчо, традиционно толерантно към престъпността, откъдето и поговорката "Да си мечтаеш да те осъдят в България", понеже тука винаги пускат- място,където хипита и нацита живеят щастливо съвместно.

Последни разкрития

След края на Света през 2012, през 2014 започва "Ново Начало".

Първите живи същества ще са едноклетъчни, които ще има с една мозъчна клетка повече от днешните хора. В "Ново Начало" ще има безплатна бира и неограничен достъп до Интернет. Главната причина за това е високата интелигентност на едноклетъчните, вероятно няколко десетки пъти по-голяма от познатите ни сега човеци.

Абсурдистан ще е първата създадена държава в ерата "Ново Начало". Също и единствената държава в историята на 5 океана. Основната разлика с днешен Абсурдистан ще е, че управляващите ще имат нова екстра наречена "мозък".

Без тебе не мога.

Произлиза от бензин и неговата липса.

"без бензин не може"

Той постави началото на агро бизнеса в Пловдив. Производство на зарзавати около района на Гребната база и отрезвителното в подкрепата на Агро среща 2006 гр. София. Набира кандидат аграри за производство на течност c неустановен произход и с ниво на алкохол не по-малко от 60% под ръководството на централното седалище гр. София с председатели joffer, DrFrancky, Sertys и desync

В момента седи и си Мирише.

Това е историята на лявата ръка на Ахмед Мерчев, просто защото с други данни не разполагаме. Поразходете се из пъкъла или някоя пекарна за меденки, за да намерите Хосе за разговор на четири очи (възможни са вариации в броя на очите, зависи колко наквасен го сварите).

В момента нямаме налични снимки на Хосе, тъй като повечето визуално записващи устройства се стопяват и изгарят при опит да бъде заснето лицето на това кръвожадно въплъщение на Дявола.

Когато навършва 15 години, Хосе започва да учи активно информатика в 164 Испанска Гимназия "Мигел де Преебантес" (според потърпевши, именно това е името на лечебното заведение).

Въпреки усиленото учение, младият Хосе си остава скаран с компютрите, главно защото безподобно големият нос му пречи да вижда монитора. Впоследствие бива всепризнат от учители и съученици за легитимно тъп.

Болестта му е нелечима, докато не настъпва обрат в живота му.

През 2005 лично Ахмед Мерчев се появява с отряд тежко въоръжени пехотинци в 164 ГПИЕ, свива две покривки от лавката и отвлича младия Хосе. Пред медиите той отрича всичко, но според запознати източници момчето е било затворено близо месец в подземията на централата Кибертрон, по заповед на агенти на Тъмните Сили.

Можем само да предполагаме какво са сторили с детето, но фактите ни дават достатъчно информация да считаме, че в подземията на корпорацията е било извършено първото присаждане наизкуствен интелект на изцяло жив, биологичен организъм. Роботите на Кибертрон, задвижвани с вакуум предполагат, че може да се извърши същата процедура върху човек.

Експериментът обаче доказва, че човечеството още не е готово за вселяване на демони във вакуума на човешкия череп. Мерчев губи опитно зайче, но получава кръвожаден наемен убиец с мания за Судоку и сандвичи с кайма и краставица.

Чрез стратегически елиминации и задкулисни машинации, Хосе достига връх до лявата ръка на Ахмед Мерчев (той е левичар). Помага в брането на мушмули. Става основна връзка накорпорацията с Ал Джебла. Не пие, твърди че е дал обет за трезвеност пред Дявола, което за пореден път идва да докаже че Тъмните сили може да са тъмни, но не и глупави. Докато Бог се разминава единствено със заповедите си, наставникът на Хосе директно му дърпа топките, ако кривне от православния сатанизъм.

След издигането си в йерархията на Кибертрон, Хосе започва да плете кроежи за превземане на властта. Вероятният му план е да пропусне орди от извънземни в нашето измерение. За целта подтиква Ахмед Мерчев да започне серия детмачлета на Кънтъра срещу воините на светлината от СКАТ. Те също не употребяват алкохол, и затова са набедени за противници на Тъмните Сили.

Докато всички воини на СКАТ са по компютрите си, Хосе пуска агенти на корпорацията, въоръжени с лучени сандвичи, да откраднат Машината на времето на професор Вучков. Те се напиват със сливовицата, намерена в мазетата на СКАТ, но пък донасят един доста приличен бойлер в централата.

Ахмед Мерчев обаче рано или късно се усеща за плановете на Хосе да го измести от трона на Кибертрон.

Хосе не бива намерен. След изтрезняването, Мерчев споделя за смътни спомени за пътуване до Джебел, но до по-нататъшно разследване не се стига. Машината на времето изчезва заедно с Хосе.

Интересно творение на Хосе, по време на престоя му в Кибертрон, е киборгът Део, който пере американски пари, издавайки фиктивни музикални албуми, като след това си ги изкупува сам чрез фирма-посредник.